Интервю във вестник „Борба“ с ландшафтен архитект Любомир Петров

34-ГОДИШНИЯТ ЛЮБОМИР ПЕТРОВ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е ЕДИН ОТ УСПЕЛИТЕ МЛАДИ ХОРА, РЕШИЛИ ДА РАЗВИВАТ СОБСТВЕН БИЗНЕС ВЪПРЕКИ КРИЗАТА И ТРУДНОСТИТЕ ЗА МАЛКИТЕ ФИРМИ.

Търновецът от няколко години работи в Бургас като ландшафтен архитект, досега е работил по над 150 проекта, както и по значими мащабни обекти.

Тук възникват няколко остри въпроса, които искаме да поставим пред родната ти аудитория.

1-Как се разработват стотици проекти за озеленяване, при постоянно влошаващата се икономическа конюнктура у нас?

2-Как се покриват всички професионални, бизнес административни, дори международни критерии за конкурентност?

3-Колко години или капитали са нужни за развитие в този строителен бранш?

4-Има ли достъпни кадри, които да печелят доверието на клиентите? Кои инвеститори ценят услугите във вашата дейност адекватно?

5-Какво се търси на пазара в днешно време, което в проектите ще е толкова актуално утре, че да си заслужи труда – кредита – риска – печалбата? Отговорът днес звучи така.

Професията ландшафтен проектант със своето сериозно две годишно след дипломно изпитание за пълна компетентност е налице. Успехът при мен, с голяма доза късмет в публичния сектор си беше факт. Освен това имах възложения от точни прогресиращи клиенти. Собственици от Русия и България, но отново с инвестиции от руски произход. За изминалите 9 години рядко съм бил без работа зиме и лете. Все по-често обаче чувах слухове, на които не исках да повярвам, за преквалифициращи се колеги, оставали системно без проекти. Умираха и занаяти и бизнеси, международни марки, брандове. Времето ли отново бе виновно за това, още по-често си задавах въпроса? Европа имаше пръст с погрешни политики на глобализация у нас, побългарени 50%-ви програми в общините при смяната на следващите властимащи. Настъпиха промени в гилдията – преминахме от КИИП в КАБ. Така тотално загубихме, каквото беше останало от модерното ни ландшафт архитектурно поприще на инженери озеленители.

Благодарности на първите ми работодатели от София, специално на  арх. Д. Христозова!

Петров завършва изобразителни изкуства в СОУ „Емилиян Станев“ в старата столица, като успоредно с това се занимава активно и с лека атлетика. Още от ученик мечтае да се занимава с архитектура и се записва да учи в Лесотехнически университет в София. Малко след това прекъсва образованието си и заминава на практическо обучение в САЩ, където успява да натрупа стажантски опит по професията. „Там успях да получа една друга, по-различна визия за нещата, обучавайки се в разсадник за декоративна растителност. Мисля, че това много ми помогна и продължава да ми помага в работата“, споделя арх. Любомир Петров.

Една година след престоя си в Щатите търновецът отново се завръща у нас, за да продължи следването си, като едновременно с това работи в областта на строителството и озеленяването, където допълнително трупа опит. Не след дълго получава и първата покана за работа от голяма бургаска фирма и започва голямото предизвикателство за болярина. Това е и неговата мечта. А работата на ландшафтния архитект е всичко, свързано с пейзажната архитектура. От това да прецени откъде да минава алейната мрежа в парка до това къде е най-подходящото място за барбекюто в градината, как да са разположени подпорните стени, в каква форма да е басейнът. Или подбирането на най-подходящите настилки за алеите и площадките в парковете, какво да е озеленяването. За разлика от повечето инженерни специалности ландшафтният архитект се съобразява едновременно с климатичните особености на мястото, с екологичните изисквания и спецификите на местата, които проектира. А основните елементи, с които борави, са растителността с нейните най-различни форми – декоративни храсти, дървета, цветя, релефа, камъка и дървото като материал за архитектурни паркови елементи, водата в спокойно състояние или в движение.

На практика ландшафтната архитектура може да се разглежда и като екологично направление в архитектурата, разказва архитект Петров. Проектите, реализирани от него, са свързани с оформлението и реконструкцията на парк и две нови детски площадки в община Поморие. Работил е също по четири луксозни комплекса , разположени между Равда и Несебър, които са хит сред чужденците и умел начин на инвеститорите да изкарват повече пари чрез създаването на по-различна, изискана обстановка и атмосфера. А кои са най-мащабните проекти на арх. Петров до това време? Тези, по които е работил амбициозният търновец, са свързани с пречиствателните станции. Нови проекти в Стара Загора и Димитровград, като площта само на един от тях е над 100 дка, разказа още Любомир Петров.

вижте друго интервю пред Мартин Гергов – създателя на сайта

повече за вестник „Борба“ днес