Нови предизвикателства пред ландшафтния бизнес в България. Част: Социални тенденции.

Защо живеем в собствен конфликт?

Безспорен факт в развитите страни е доказан стремеж към вътрешен баланс и хармония с околната среда. Българското общество все още не е достатъчно активно в тази обществена цел или модел на развитие. Да имаме равномерно развита зелена, тиха и приятна атмосфера не само за децата. От една страна искаме продуктивна психо-емоционална среда, в която да живеем. Реално обаче тя не се планира и така не се случва. Живеем във все по плътно застроени пространства далеко от гледки с красиви дървета – градинки – паркове. Нямаме търпение през уикенда да излезем извън града, сред зеленина и спокойствие. Там където има среда за отмора и разходки се използва много успешно. Така се спестява вътрешна миграция към села, градове, към туристически дестинации и други пътувания. Млади и дори не подкрепени двойки и семейства търсят по-добри условия, както в градската периферия, така и в квартали-бивши села с добри комуникации.

Искаме устойчив живот. Знаем как трябва да бъде и остане за децата ни. Всъщност съвсем не го правим, както трябва и си затваряме очите.

В крайна сметка у нас парковете едвам се стопанисват в средните и големи градове, милеещи над градинското си наследство. Отделя се бюджет и се работи, както по съхраняване, така по модернизации и развитие на зелената система. Въпреки това остава огромен, не развит потенциал.

Паркът и градината са в постоянен дефицит. Както в частен план, така и в обществен от тях винаги има какво да се отреже и пренасочи в друго по-важно за бита ни.

В много градове не само у нас по наши наблюдения, а и в Турция примерно – нови жилищни квартали са лишени от ландшафтна архитектура или поне малка зелена концепция. Сградите също нямат планов замисъл в градоустройствен смисъл. В този аспект сериозно бъдеще ще имат уредените комплекси с добре замислена инфраструктура, паркови и дори мелиоративни зони за по-висок комфорт на живот. Планирането на града е сложен процес поради редица обстоятелства свързани със земята, посоки на разширяване, природно-екологичен ареал и насеченост, промишленост, обща свързаност и достъпност.

Днес колкото и динамично да е времето с нови технологии, мислене и поведение на нови поколения, променящи се икономически отрасли. Превесът на един сектор над други би променил общия баланс, както в градовете, така и общонационално. Факт през последните 5-10 години е промяна в поведението на новите купувачи на жилища. Те се купуват не за да се ползват или отдават, а за финансово-икономическа защита. По българското Черноморие нещата са още по сложни, поради резки политики в условия на войната в Украйна.

Все повече строителство и малко интегрирани решения. ЗАЩО?

Тук си позволявам да изложа снимки на реализиран авторски ландшафтен проект на север от Бургас. Целта е постигната, парковата среда смекчава присъствието на сградите и създава устойчив модел на живот. Някои покриви имат зелени градини и тераси. След 10 години, когато сте навън потъвате в зелен оазис и наситен с кислород въздух. Показваме го на живо, на всеки сериозен инвеститор за изграждане на подобна печеливша среда.

КАК ДА ПРИВЛИЧАШ ОБЩИНСКИ ЗАДАНИЯ

ОСНОВНАТА ДЕЙНОСТ НА МЕСТНАТА УПРАВА НЕ ВЪВЛИЧА ОБЩЕСТВОТО В ОБЩИ КАУЗИ. СЪБИРАНЕ НА УМНИ НОВИ ТАКСИ НЕ Е НОРМАЛНА ПОЛИТИКА.

НОРМАЛНО Е ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ ПРЕТОВАРНО-РЕЦИКЛИРАЩИ ПЛОЩАДКИ ЗА БИО РАЗГРАДИМИ ОТПАДЪЦИ. РЕГИОНАЛНИТЕ ДЕПА НЕ СА ДОСТАТЪЧНО ЕФЕКТИВНИ ЗА БИЗНЕСА, НОВИТЕ СЕ ТОЧАТ В ПРОЦЕДУРИ. ЕДИНСТВЕН НАПРЕДЪК ЗА 10 ГОДИНИ ИМАТ ЗОНИТЕ ЗА ПАРКИРАНЕ.

В общ стремеж без сътрудничество с местна управа и слабо гражданско настоятелство, животът ни изостава. Губим ценни кадри, като експерт-плановици, урбанист-архитекти-ландшафт архитекти. Строителният-механизатор е смачкан от процедурни изисквания. Трудно достъпни са добрите специалисти, майстори занаятчии. Така бизнес-предприемачът се дистанцира от управата, която дори му пречи. ЗА ТОВА ТРУДНО градим качествени решения за устойчив живот.

С обединение на идеи, цели и партньорства бихме постигнали успешна икономика, която да привлича качествен световен ресурс. Как ще се случи това при намаляващи в близко бъдеще пътувания? Докато през януари 2026 си мислехме, че може да очакваме повече туристи с приемане на еврото. През март това вече е химера. Така прогнозно туризмът щеше да даде нов тласък, стига да успеем в обслужването му с добро качество. За целта ни е нужна вътрешна сила за собствена адаптация, да поправим себе си и близките до нас. Така домашното ни ще е готово, за работа и за привличане на инвестиции за умно благосъстояние с готови икономически продукти.

През последните години обаче все по-трудно дребният бизнес работи с местната управа и това се задълбочава сериозно. Вместо да делегира дадено звено от кметство или община на частния бизнес. Те всъщност абдикират от него, диалогът отсъства, още по-трудно с капацитета си обслужват обществото. Гражданите от своя страна не търсят правата си и не изискват достатъчно, като местно население от управата. Да искат и имат редовна работа, чист, подреден, зелен и сигурен град. За жалост това се случва при максимална централизация на властта, поради което самите общини и в малките населени места са основен работодател. Парадокс за свободно и демократично общество.

ЗА ДА ИМАМЕ УСТОЙЧИВИ ГРАДОВЕ – ЛАНДШАФТА Е НУЖНО ДА ДОГОНИ ОСЪЗНАТОСТТА, С КОЯТО СЕ ИЗБИРА ПО-ВИСОК КЛАС ДОГРАМА

ЗА ВЪЗЛАГАЩИТЕ ГРАДИНА ИЛИ ПАРК – Ландшафтните услуги са сложен и деликатен сектор в строителството. Последните години те са с назряващ потенциал за догонване на стандарт и цени с тези на интериора у нас.

Ландшафтният бизнес работи с високия сегмент на средната класа, (която съумява да си го позволи ЛИЧНО – МНОГО ФАМИЛНО) и публично С ОБЩЕСТВОТО. С проучване и пакетно проектиране, с подготовка на всички процеси и планирано изграждане, с ключово последващо обслужване. Дава зелени решения, които се явяват най-ефективния маркетинг на всяко пространство.

Наша мисия е да подтикнем, насърчим и помогнем в съзнателно, информирано, вътрешно инвестиране на предприемача. Той трябва да знае, че ни има топли на реалния пазар, може да разчита на колаборация. В постигане на повече перспективна стойност. Не се свежда в плащане на услуга разбита на части, до прекъсване, смяна на екипи, загуби.

Дали това, което искат да оставят и придобият е екстра авангард, да покажат стил или начин на живот. Със сигурност е пример за отношение към себе си или бъдещ ползвател, към природата и по-доброто бъдеще. Тези решения трудно се създават и защитават – скъпи са и изискват време и качества. Системата е в дефицит на свободно мислещи кадри с опит-кураж-визия в местното управление. Тук влизаме в контакт със специфични други области и тематики. Ще ги разгледаме в друг обстоен материал, свързан именно с ускорени или по-точно с „добре предвидими продажби на недвижимост“.

УРБАНИСТИЧНИ ПРОБЛЕМИ, по които трябва да работим екипно в почти всяка община, университет, училище

Все още градовете ни нямат планирани пространства и условия за активен спорт за подрастващи, за младежи и за по-възрастните. Като изключим някой парк или открита фитнес площадка, все още повечето места за спорт са отворените училища. Не твърдим, че няма спортни зали и фитнеси, но те са централизирани в областните градове. В Бургас няма учебен авто полигон, няма кафенета и обществени заведения, като тези в Пловдив, няма обществена стена за катерене и ред други. Някои са минали фаза проект, други се планират и ще се случат в развитие на морския парк. Добър пример в района на пристанищна инфраструктура е 3-4 етажния паркинг за автомобили.

Как другите страни постигат устойчива среда, опазват я, печелят от нея и живеят добре? Не го правят индивидуално, а като общество?

Давам пример с градски забележителности в Европа: „Фонтана Ди Треви“ и „Испанските стълби и площад“ в Италия – „Ла Саграда Фамилия“ & „Парк Гюел в Испания, които са туристически атракции и подкрепят местната икономика. България има богат и разнообразен ландшафт (равнинен-хълмист-планински-речен-крайбрежен). Различни и подобни градски и природни забележителности. Сякаш обаче те не се мислят и развиват, като дестинации, не се обогатяват с услуги. Не виждаме безпристрастни реални политики, които да подкрепят местни общности, дребен и среден бизнес, автентични занаяти. Впрягаме се в дигитализация, изолираме население без интернет, под прага на бедност. Няма места за информация, обяви кой-какво търси и предлага.

СТРОИТЕЛСТВО – СТАНДАРТ НА ЖИВОТ – РЕАЛНОСТИ

В България на имотният пазар през последните години се наблюдава усилено строителство на фона на поскъпване на живота. Естествено големите и областни градове предлагат повече възможности за индустриално, жилищно, обществено, комунално и т.н. развитие.

Същевременно строителството не спира в малките градове, отдалечени райони на страната и в почти безлюдни села. Там се завръщат български семейства от чужбина, които възстановяват или строят къщи с дворове, в които гледат био храни и продукти. Създават различни ферми – стопанства – семейни фабрики.

ЛАНДШАФТЪТ В ПАРАЛЕЛ С РАЗВИТИЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО

Ако не сте от централна северна България и пътувате в района на Плевен. Ще видите край главният път редица чужди ново изградени работещи предприятия, за които не сме чували. Това за човек, който не е минавал от 10+ години е учудващо и обнадеждаващо за заетостта на местните. За голяма част от населението обаче и дребен бизнес /вкл. в големите градове/ годишните разходи изпреварват приходите. Този процес изстреля възходящо цените спринтово с все по-големи темпове последните 9>6>3>1 месеца на 2025 г. Дано това и новото поскъпване на живота през 2026 се отрази позитивно на избирателна активност през април. Преди приемане на еврото, почти всички цени се приравниха, хранителните продукти скочиха спекулативно. Платеното паркиране от 1,0 лев поскъпна на 1,50 лв. /глобите също/. ОбС в Бургас не пропусна изравнителното поскъпване близо 2 месеца преди декември на синя-зелена зона с 2,0 лева/ час. Подземните паркинги дръпнаха цените на 2,50 лв./ час, в Созопол лятото паркинг зоната беше 4,0 лв.

Всичко това влияе на ландшафтния бранш у нас. Въздейства на психиката ни негативно, постоянно и все по-често, като липсата на паркомясто в града, чувството за загуба на време и пр. Този постоянен стрес и дразнения сякаш планирано тласка хората от града. Да търсят опция в периферия, сателитни селища, на село, дори на къмпинг. Какво и как да планират, да продължат или да забавят потреблението си. Определено у нас и в много световни градове, като Ню Йорк се развива градското земеделие, като форма на утешителен и възпитателен труд. Набират популярност т.нар. „зелени острови“ и „зелени паркинги“, терапевтични ландшафти и иновативни подходи за справяне с градските предизвикателства.

Който строи, трябва да строи. Който създава паркови пространства, трябва да ги създава.

При всичко това, в каквито и аспекти да говорим, трябва да го правим все по-стабилно, предвидливо и в полза на човека.

Подобрява инвестиционен ландшафт с устойчиви методи, с цел икономическа експлоатация. За бизнес и за отмора.

Социално-икономическата обстановка и у нас не се представя в медиите адекватно и реалистично. Дезориентацията онлайн бързо всява паника и лесно ставаме податливи на манипулации, стрес. Подтиква масите, въвежда ги в заблуда, може да доведе до социален разрив и диспропорции.

Проучихме реални твърдения, че пазара се изкривява и вече отчита недостиг на жилища в големите градове. А в тях се строи видимо – къщите израстват в жилищни кооперации, правят се апарт-офис сгради, оформят се нови сателитни квартали.

Реалността в България е комплексна: има икономически растеж, интеграция в европейски структури и значителни социални предизвикателства. Налице са именно нови явления, които практиката трябва да претърпи, да съобразява, да превъзмогне, да оздрави. Кои са те?

• демографски спад и изместване на поколенията (все по-възрастни родители),
• регионални дисбаланси,
• огромни различия в стандарта на живот.

Успоредно с това, европейско финансиране и местните реформи създават потенциал за модернизация. Изпълнението им е твърде плахо и неравномерно по региони.

ГРАДСКО СТРОИТЕЛСТВО

Тези, които купуват терени, ги застрояват по най-добрия начин, така че да реализират възможно най-високи и свръх печалби. Донякъде това е нормален процес, поради много фактори влияещи на реалните условия на първо място. И онова, което залагаме, че сме в процес да го изживеем, при възникване на друго да не ни спре и така до финалното реализиране на даден проект. След това идва нов проект с още по-добра стратегия и управление.

Близо 10 години строителството в Бургас бележи ръст. Видно всеки поизоставен на пръв поглед ъгъл се загражда и разкопава. Оформят се нови квартали, отделно се изграждат и нови логистично-индустриални зони – СТОЯТ ПРАЗНИ, ДОРИ НЕ ОБЛАГОРОДЕНИ. Никнат високи, модерни сгради с много апартаменти, с нови удобства, с паркиране и начално озеленяване, което не се поддържа и на практика се прави само за актуване. Набляга се на партерни магазини, някъде на повече етажи с офиси и апартаменти.

Всъщност една средно голяма сграда, която има около 120 апартамента, да речем, около 60 % не е разпродадена през първите 3-4 години. Тя може да се продаде реалистично в следващите 4-6 години при тия пазарни темпове. Разбира се, това е в сигурен интерес на инвеститора, защото цената върви без спадове възходящо. Тя ще продължи нагоре ..и ще подсигури нов, бъдещ терен. Това реално подпомага новите проекти, като се създава устойчив модел на развитие. Така и строителните предприемачи от своя страна планират по-добре, поддържат цените и дори ги покачват на 3-4 месечна база. Това важно от своя страна и интересно подхранва дългосрочната им стратегия.  

Възникват още въпроси:

Кои са купувачите на тези апартаменти? Кой толкова много инвестира? По много ли се купуват? Как това се изгражда за отрицателно време? По мое наблюдение, много от тези апартаменти остават празни, но са продадени. Сградата се завършва, настаняват се нови собственици до една трета или около половината максимум. Това го твърдя за широкия център на Бургас. По периферията, според мен, ще бъде същата тенденция през следващите поне пет години.

Инвеститорите са както местни, така и чуждестранни, включително украински купувачи, особено в контекста на текущите събития. Въпреки това, част от новите апартаменти остават неизползвани за известно време, което показва, че има известен дисбаланс между предлагане и търсене. Това е кратката картина!