Парковите градинари – Зелените естети, завършващи устойчивия градски замисъл

ЛАНДШАФТ лицензирани РЕШЕНИЯ! Формиращите санитарни дендро-хирургични резитби – Основни озеленителни мероприятия придаващи магнетизъм на градския пейзаж. ПРОФЕСИОНАЛНИ УСЛУГИ В ОЗЕЛЕНЯВАНЕТО – ГРАДСКИ РЕЗИТБИ!

МАЙСТОР-ГРАДИНАР НА ВИСОКИ ГРАДСКИ РЕЗИТБИ. УСЛУГИ В ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОЗЕЛЕНЯВАНЕ. ВЕЩО ЛИЦЕ В ПАРКОВОТО СТРОИТЕЛСТВО И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО. МАЙСТОР ПО ПОДДРЪЖКА НА ЗЕЛЕНИ СИСТЕМИ. ВАШИЯТ ЕКСПЕРТ КОНСУЛТАНТ.

Основно мероприятие в озеленителната практика, изключвайки стандартните работи по засаждане и след посадъчни грижи на трайните насаждения са резитбите.

В озеленителната практика най-общо са известни като: възобновителни – формиращи – превантивни. Разновидност на формиращите са контурните резитби, с които редовно се поддържат зелените огради и плетове. Формиращите резитби обхващат и топиарните майсторски изваяни зелени фигури от изящни растителни форми в парковото изкуство.

Всички те се извършват от майстори специалисти с дългогодишен опит, с познания за самите растения, за използваните похвати и професионална техника. Да приемем тяхното второстепенно значение в рутинните грижи след косене на тревни площи, понеже се прилагат поне 2 пъти годишно и за храсти и за дървета. За укрепнали с височина около 4-5м за иглолистните и 6-8м за широколистните дървета, резитбите се провеждат, както при високите на десетки години видове.

Всеки сезон храстовидната растителност (дървесно-храстови групи, масиви, ивици) се подрязва веднъж рано напролет (т. нар. основна резитба)

Още веднъж през лятото на текущата година (формираща и след цъфтеж), понякога трети път през есента. Увивните и катерливи растения имат изключения от теорията заради целта на прилагането им. Дали се цели приятна само зелена атмосфера или такава, но в съчетание от различни сезонни цветни багри. Те се използват за вертикално озеленяване и акценти, често вградени в различни парково-архитектурни съоръжения и елементи на градската среда. Това не се отнася за прецизно поддържаните плетове, боскетна и цветна партерна растителност, обемни цветни фигури, които се обслужват интензивно с овална или геометрична форма, поливат или торят за 3 – 4-кратен цъфтеж в годината.

Какви инженерингови дейности се прилагат в парковата поддръжка на зелените площи с цялото си много-образие от видове площи, състав, големина, възраст, фактическо състояние? Имат ли обща симптоматика, принадлежат ли към набор от урбанистични проблеми, инфраструктурни щети, оплаквания по повод публичния обществен или частен сграден фонд, обект ли са в публични осъждания и междусъседски спорове?

Кои са редовите административно и технически отговорни инстанции, упражняващи териториалното управление – контрол на зелената градска система?

ТД Общински гори, Отдел по озеленяване и благоустройство, Отдел по селищно териториално устройство, Екология и Инвестиции, РИОСВ по обширни територии, специфични райони чувствителни на човешко влияние, Сектор Инфраструктурно развитие и благоустройство и др. Въз основа на горните въпроси споменатите институции създават и поддържат база данни за всяка област, стопанисваща пътища и зелени площи. Този документ, съставна част на градския кадастър е т.нар. паспорт на дълготрайната декоративна дървесна и храстова растителност.

Паспортът е задължителен по чл. 16, ал.1 от Наредба №1/ 10.03.1993 г., за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, с неговото не съставяне и водене не може да се даде каквато и да е било информация за дадено дърво. Образец какво точно представлява и какви данни трябва да съдържа този паспорт има в Приложение №2 на същата наредба.

Санитарна експертиза за състоянието на растителността се изготвя от специалист “Еколог” и специалист от ОП „ОГСС” и включва:

1. Определяне местоположението и собствеността;

2. Определяне на декоративния вид с преценка за неговата екологична и естетическа стойност, ландшафтна съвместимост и изисквания към поддръжката.

3. Информация за възрастта и жизнеността на декоративния вид с преценка за здравословното състояние на стъблото, клоните, листната маса, симптоми на заболяване, наличие на вредители, влияние на екологичните условия на околната среда.

4. Заключение с конкретни предложения – да се запази и да се проведат мероприятия за подобряване на неговото състояние, да се премести, да се премахне или да се подмени с друг екземпляр.

Какъв обикновено е живота на градското дърво? Влияят ли градските условия – качества на почвата, пространственото развитие на кореновата система!

Температурата и химическото замърсяване на въздуха, ограничено ли е проникването на светлина и всички фактори, които имат значение за продължителността на живота им?

Да вземем за пример всеизвестните в черноморския регион и Бургас кипариси, по-специално обикновен вечнозелен кипарис. Продължителността на живот, на вида декоративно дърво (Cupressus sempervirens) е значителна – 200 – 300 и над 500 год. (има сведения за единични екземпляри на възраст над 1000г.) В градските паркови условия обикновено намалява с 50% или около 100-150 год.

При алейно залесяване на улици и булеварди, където – кореновата система е ограничена от настилки, сгради, комуникации, средната t° на въздуха е по-висока, кипариса живее в още по-съкратен диапазон под 120г. Статистически данни на теоретико-практическа база БОЛЯРЪ ЕООД е направил аналогично от таблично сравнение между широколистни дървета.

В защита на условността в историческите данни е следното:

Добре отглеждан кипарис в градска среда нормално надживява същия кипарис – свободно растящ или в съобщество с други дървесни или смесени видове; Респективно обратното е вярно по презумпция.

Ако разгледаме 2 случая в развитието на 2 кипариса за случайно избрана еднаква възраст 8 год. през цялото им развитие в съответно 2 различни среди, ето как ще изглежда кипариса в ретроспективен план:

Случай 1: В съвременно разсадниково контейнерно производство за видове от формата var. pyramidalis / sempervirens. При височина 2,50-3,00м – PVC контейнера на балата е с обем 45 – 50л. /подобно на градски условия/;

Случай 2: При отглеждане/ развитие в земя, за приблизително същата височина 3,0-3,50м.(4,0м) – кореновата бала достига 75 – 90л. /при естествени условия/ без подрязване, което се прилага в широколистни производствени школи за стимулиране и структурно подобряване на кореновата система.

Изводът относно кореновата (невидима) морфологична част е следния:

Контейнерното производство /целящо височинен привлекателен ръст/ -стимулира изкуствено корена, посредством модерни торове /формули с фитохормони и обвивка за постепенно отдаване на елементите от гранулата/ доста по-интензивно, отколкото – природата в естествените съобщества. Относно видимата част – короната е подлагана на редовни мероприятия, като превързване към бамбук, почистване от сухи листа и шишарки заедно със редица специализирани резитби, с които се цели търговски вид и финансов ефект.

“Интензивните грижи Случай1 компенсират незначителна разлика в размера на вида, добит без човешка намеса Случай2 през първите 8 год. (младенческа възраст). 2-те – надземна и подземна част, са по-големи за свободно растящия кипарис спрямо отглеждания при изкуствени условия. Следователно бихме заключили: не средата, а именно грижите са определящи за физиологичното, естетично състояние на обикновения кипарис, също и социално-икономически ползи. Засягайки икономическата част обаче със сигурност по-скъп е кипариса отглеждан в земя или Случай2 за разглежданата възраст.

Прихващаемостта в озеленителната практика на същите кипариси в 2-та случая на отглеждане и развитие със сигурност е трудно установимо комплексно систематично понятие. Извън контекста мога да заключа, че контейнерния кипарис /с повече Грижи, за повече Удобства/ в практическото лесоИнженерно и парковоГрадинско приложение е в пъти по-рентабилен и за производител, и за предприемач-озеленител или търговец-градинар!“

FQA по инциденти свързани с темата за паднали дървета гиганти са:

1-Нормативна уредба на която подлежи озеленяването на публични и частни зелени площи във всички общини на област Бургас са нормативните документи в ЗУТ (Закона за устройство на територията): Наредба за изграждане, опазване и поддръжка на зелената система Наредба 1 /“дати от 90-те години за всяка община приета с решение на УОС“ г., за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (ДВ, бр. 26, 1993 г.) Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите Обн. – ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г.; изм. и доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г. действаща в тази редакция към момента на инцидента.