
34-ГОДИШНИЯТ ЛЮБОМИР ПЕТРОВ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е ЕДИН ОТ УСПЕЛИТЕ МЛАДИ ХОРА, РЕШИЛИ ДА РАЗВИВАТ СОБСТВЕН БИЗНЕС ВЪПРЕКИ КРИЗАТА И ТРУДНОСТИТЕ ЗА МАЛКИТЕ ФИРМИ.
Тук възникват няколко остри въпроса, които искаме да поставим пред родната ти аудитория.
1-Как се разработват стотици проекти за озеленяване, при постоянно влошаващата се икономическа конюнктура у нас?
2-Как се покриват всички професионални, бизнес административни, дори международни критерии за конкурентност?
3-Колко години или капитали са нужни за развитие в този строителен бранш?
4-Има ли достъпни кадри, които да печелят доверието на клиентите? Кои инвеститори ценят услугите във вашата дейност адекватно?
5-Какво се търси на пазара в днешно време, което в проектите ще е толкова актуално утре, че да си заслужи труда – кредита – риска – печалбата? Отговорът днес звучи така.
Търновецът от няколко години работи в Бургас като ландшафтен архитект, досега е работил по над 150 проекта, както и по значими мащабни обекти.
Без да се вземам на сериозно – ландшафтния бизнес се оказа доста сложна и тънка материя в много аспекти. От натрупване на опит до заделяне на капитал за работно оборудване и условия на труд. През привличане на редовни възложители, до сформиране на екип и мениджмънт. Всичко това изисква умел маркетинг, продажби и връзки с местната власт. Разбира се това се отнася за всеки, който тръгва от нулата, в която и да е бизнес сфера. Представяте ли си, всичко това да го правиш сам? Какво се случва, когато не си преценил достатъчно добре даден проект или терен за изграждане? Това е опита – смяташ, рискуваш, трудиш се, губиш или печелиш. Търсиш нови клиенти, случвало се е месеци да нямам поръчки. Тогава какво? ..продължаваш напред, сменяш фокуса, помагаш на приятели, отделяш време на семейството си, спортуваш повече, пътуваш. Нещата си идват на мястото – рано или късно с правилната нагласа и действия.
Със сигурност, когато привлечеш инвестиция – абсолютно винаги откриваш хората, за нейното реализиране.
За да се случи някой да повярва в теб, ти трябва да се тренираш постоянно. Това го наричам случване на нещата. Сами преценяваме дали обекта е идеалния за нас и какви рискове крие. Мога да кажа в свой екип с геодезист и конструктор съм проектирал частично и цялостни ландшафтни проекти не веднъж за над 5’000 – 6’000 лв. Сериозните също самостоятелни разработки са достигали 10 – 12 хил. лева. в периода 2008-2010 г. Заедно с тях съм изграждал свои проекти на етапи, понеже нямах бригада. Работил съм с основно 1-2 помагачи (общаци), рядко наемах повече работници. Естествено не се е разминавало да наема техника на строители и други предприемачи.
Професия ландшафтен проектант + Бизнес = Предприемачество
Със своето две годишно след дипломно изпитание – лиценза за пълната компетентност е налице. 2 (две) години практикувах, като проектант с ограничена правоспособност в „Бургасцвет – Танев 90“, една от най-големите организации с над 300 служителя. Взех решение за еднолично развитие и дълги години след 2008 г. работих, вече като ландшафтен архитект и предприемач. Основах проектантско студио „БОЛЯРЪ“ в Бургас, изработвах над 30 ландшафт проекта годишно.
Те бяха част Паркоустройство и благоустройство (ПБ) към архитектурни проекти. Основно бяха само проекти за съгласуване в общини Поморие, Бургас, Созопол към инвестиционни намерения. Участвал съм в изработки на няколко ПУП по своята част. Имах и директни инвеститори, за които правих ландшафт по авторски дизайн. Те бяха дългогодишни проекти, които ме изведоха напред. Истински ландшафт – не само озеленяване, а цели разработки в свой екип или с техни специалисти. Така натрупах самостоятелен опит заедно с над 20 архитекти и надзорници.
Помня първите си обекти в озеленяването през 2009-2010г. Нямах работници, помагаха ми роднини. Успехът при мен, с голяма доза късмет в публичния сектор си беше факт. Сега осъзнавам, това се случи преди кабинета Борисов-1. Освен това имах възложения от точни, прогресиращи клиенти. Собственици от Русия и България, основно с инвестиции от руски произход. За изминалите 9 години рядко съм бил без работа зиме и лете. Все по-често обаче чувах слухове, на които не исках да вярвам, за преквалифициращи се колеги, оставали системно без проекти. Умираха и занаяти и бизнеси, международни марки, брандове. Времето ли отново бе виновно за това, още по-често си задавах въпроса? Европа имаше пръст с политики за глобализация у нас, побългарени програми в общините при смяна на кабинети. Настъпиха също промени в гилдията – преминахме от КИИП в КАБ. Така тотално загубихме, каквото беше останало от модерното ни ландшафт архитектурно поприще на инженери озеленители. Идваха колективи от София с протекции и в Бургас. Ползваха колеги за изработка на фито експертизи и заснемане на опорни планове. Същите направиха апетитните централни (преустройства и модернизации) на областните градове, когато секна строителството. Взеха по Евро Програми обновяване на централни площади, паркове и зелени площи. Не оставиха и детски площадки за ландшафтните колеги.
Благодарности на първите ми работодатели от София, специално на арх. Д. Христозова!
Петров завършва изобразителни изкуства в СОУ „Емилиян Станев“ в старата столица, като успоредно с това се занимава активно и с лека атлетика. Още от ученик мечтае да се занимава с архитектура и се записва да учи в Лесотехнически университет в София. Малко след това прекъсва образованието си и заминава на практическо обучение в САЩ, където успява да натрупа стажантски опит по професията. „Там успях да получа една друга, по-различна визия за нещата, обучавайки се в разсадник за декоративна растителност. Мисля, че това много ми помогна и продължава да ми помага в работата“, споделя арх. Любомир Петров.
Една година след престоя си в Щатите търновецът отново се завръща у нас, за да продължи следването си, като едновременно с това работи в областта на строителството и озеленяването, където допълнително трупа опит. Не след дълго получава и първата покана за работа от голяма бургаска фирма и започва голямото предизвикателство за болярина. Това е и неговата мечта. А работата на ландшафтния архитект е всичко, свързано с пейзажната архитектура. От това да прецени откъде да минава алейната мрежа в парка до това къде е най-подходящото място за барбекюто в градината, как да са разположени подпорните стени, в каква форма да е басейнът. Или подбирането на най-подходящите настилки за алеите и площадките в парковете, какво да е озеленяването. За разлика от повечето инженерни специалности ландшафтният архитект се съобразява едновременно с климатичните особености на мястото, с екологичните изисквания и спецификите на местата, които проектира.
С какво борави ландшафтния архитект – освен с растения и декоративни каменни фракции?
А основните елементи, с които борави, са растителността с нейните най-различни форми. Декоративни живи храсти, дървета, цветя в различни композиции. Световни производители внасят все повече устойчиви дървета за градските условия. Предпочитани в почти всеки двор са много топиарни растения – оформени спирали, тераси / топки. Релефът, камъка и дървото, като материал за архитектурни паркови елементи стават все по изискани с обработката си и скъпи. Навлизат AL & PVC бордери за окрайчване на зелените площи, оформяне на тревата и т.н. Залагане на технологично модерни смесени материали, имитиращи естествените, все по-често намират приложение у нас. Водата в спокойно състояние или в динамично движение – нагоре, надолу, като мъгла. Осветлението с богато парково обзавеждане също се влагат в плановете за ландшафтно строителство на всяка градска среда. Осигуряване на безопасна и устойчива градска среда, поне привидно се случи. Те остават на времето и стихиите да ги изпитат. При над 60-70 % от случаите се налага преработка и поправка на съоръженията. Ето една допълнителна заетост, с която са ангажирани екипите, които ги монтират и обслужват на всеки 3-5 години.
На практика, ландшафтната архитектура може да се разглежда и като екологично направление в архитектурата,
разказва архитект Петров. Проектите, реализирани от него, са свързани с оформлението и реконструкцията на парк и две нови детски площадки в община Поморие. Работил е също по пет луксозни комплекса , разположени между Равда и Несебър, които са хит сред чужденците и умел начин на инвеститорите да изкарват повече пари чрез пресъздаване на релаксираща природа, изискана обстановка и атмосфера.
А кои са най-мащабните проекти на арх. Петров до това време?
Тези, по които е работил амбициозният търновец, са свързани с пречиствателните станции. Нови проекти в Стара Загора и Димитровград, като площта само на един от тях е над 100 дка, разказа още Любомир Петров.
вижте друго интервю пред Мартин Гергов – създателя на сайта
повече за вестник „Борба“ днес

